Другата любов на лорд Байрон

 

Този знаменит световен мъж е известен като гениален поет, нежен лирик, безпощаден сатирик, драматург, театрал, полиглот, многостранен спортист въпреки недъга си – ездач, плувец, стрелец, фехтовач, борец за правда на неоправданите. Славата му има и друга страна – поетизирани в творчеството му връзки с много жени придават на контактите му с красавиците на Европа очарованието на греха.

 

Има, обаче, една проява на тази необикновена личност, която някак все „изпада” от характеристиките му – това е огромната му любов към животните.

 

поезия, кучето в поезията

Както повечето деца и Байрон като дете обичал да играе с животни, особено с кучета и коне, които му ставали неразделни приятели и за които сам полагал много грижи. Сведенията за тази любов към животинския свят са избледнели с времето, но има някои запазени истории.

 

Като студент в Кембийдж лорд Байрон си купил малко кафяво мече, с което не се разделял, дори го водел със себе си на лекции.

По време на пътешествието си по Средиземно море (резултатът е знаменитата поема „Странстванията на Чайлд Харолд”), в открито море Байрон забелязва един орел и без да се замисля, инстинктивно изважда пистолет и прострелва птицата. Раненият орел паднал в морето. Байрон се хвърлил да го спасява, но птицата починала след няколко дни. Байрон дълбоко се разстроил за безсмислената си стрелба и се зарекъл никога повече да не стреля по невинни животни. И, както свидетелстват приятелите му, удържал на думата си. Но увлечението му по стрелбата предизвикало паника сред жителите на Мисулонги – не останало глинено гърне по оградите и покривите на къщите.

 

След завръщането си в Англия, завъртян от вихъра на световната слава и съпътстващата я тълпа от благородни лондонски красавици, припадащи по премрежения му поглед и остър език, лорд Байрон  трудно се задържал на повърхността на това общество, което дълбоко презирал, защото го познавал. Все по-често оставал в родовото си имение в Нюстед, в компанията на най-верния си приятел и предан слуга – нюфаундлендът Боутсуейн.

Когато кучето се разболяло от бяс, лорд Байрон бил неотлъчно до него. След смъртта му той построил в двора на замъка подземна гробница за верния си приятел, а отгоре поставил плоча със следния надпис:

 

 

 

„Тук почиват тленните останки на едно същество, което притежаваше хубост без суетност, сила без нахалство и всички качества на човека, без пороците му. Тази възхвала, която била глупаво ласкателство, ако беше надпис над човешки гроб, е само една справедлива дан в памет на Боутсуейн, едно куче, родено в Нюфаундленд през май 1803 и починало в Нюстедското абатство на 18 ноември 1808 година.”

 

 

 

Под паметната плоча има поставена още една, където е изписано прочутото стихотворение „По повод смъртта на най-верният и най-усърден слуга”. В своето пътешествие из Италия, той обикновено наемал самостоятелни дворци или етажи от тях и в неговите „квартири” винаги имало помещение за животните му. И в последния му път той отново е придружаван от куче, отново нюф на име Лайън. Негови приятели разказват, че когато Байрон се разболял, Лайън не напускал леглото му. Често се случва велики личности, останали в историята, да са дребнави в личен пан. Не е така при Байрон.

 

 

Когато се прости със тоя свят

Човек безславен, но от род богат,

Изкуството на скулптора тогава

Легенди за покойника създава

И го извайва не какъвто бе,

Ала какъвто трябваше да е.

 

А кучето, съюзникът ни беден,

Наш пръв приятел и другар последен,

Което зарад господаря свой Живее,

Диша и се хвърля в бой,

Умира непрославено и клето –

Духът му не отлита на небето.

 

А ти, човек, живееш с мисълта

Да те приемат в рая след смъртта.

О, твойто съществуване невзрачно

Тече в борба за власт и в робство мрачно.

От тебе всеки ще се отврати,

Защото шепа прах с душа си ти.

Любовник похотлив, другар неверен,

С уста лукава, с поглед лицемерен,

Подлец, ти с пищна титла се красиш,

А сам от подлеци не се гнусиш.

Щом спреш пред урната усамотена

Знай: тя не е за теб предназначена.

Под паметника спи приятел мой –

Единствен на света ми беше той.

 

1808