Дого Аржентино – от създаването на породата до днес

img001

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тя се движи като лъвица, плавните извивки на гърба и напомнят леко вълнение в спокоен залив. А когато тича, оставя чувство за безбрежност. Очите и са безизразни, погледът – суров, усещането за близост – толкова ненатрапчиво и, в същото време, толкова осезаемо. Тялото е обтегнато и застинало, а мускулите потрепват при всеки звук, всеки полъх на вятъра.

Това е изумително и завладяващо! Описах тук Еротика дел Чамикал. В един студен ноемврийски ден на 1992 година Еротика и Том де Лусиели се приземиха на летище София…и написаха страница първа от историята на Дого Аржентино в България.

 

Белият ангел на смъртта

 

Това беше първото определение за дого аржентино, което прочетох в нашия периодичен печат. Определено смущаващо, тъй като у дома вече растяха две прекрасни, бели, изпълнени с неизчерпаема енергия и желание за ласки същества от порода, напълно непозната тогава у нас. Порових се в чуждия печат – още по-зле: Cane gladiatore, гладиатор от ринговете за битки, безчувствен на болка, не се страхува от нищо. Всъщност това е далечната история на едно друго, несъществуващо днес куче, послужило за основа при създаването на Дого Аржентино, в чието генеалогично дърво има 10 породи. Четивото, което ви предлагам, няма претенции за научна монография. Събрана е информация от различни източници, мои лични наблюдения, снимки на българските дого от първите години на породата у нас и работата на клуб Дого Аржентино България, чийто учредител съм с единствената мисъл – Дого не бива да се върнат към битието на Старото бойно куче от Кордоба, въпросният Гладиатор. На Еротика дел Чамикал и Том де Лусели посветих тази книжка, чието първо издание излезе през 1998 година.

 

За всички влюбени в дого реших да направя второто допълнено издание. Кучетата в живота ми са много и много обичани от мен, но сред всички тях моята сърдечна тръпка остава Дого Аржентино. И не заради атлетичността им, не заради завладяваща им белота, не дори заради екзотиката, която носят в себе си.

 

Достойнството, винаги високо вдигнатата глава, откритият им поглед, по-скоро изучаващ, но никога молещ, може би това е нещото, което ме привърза завинаги към тях. Вероятно и още нещо, което не е намерило обяснение.

 

Радостина Тонева

Дого Аржентино, книга, илюстрована, българска, второ издание. Цена – 12 лева