Основавайки се на клиничните признаци при болното куче, ветеринарният медик може да извърши специфични кръвни изследвания, благодарение на които окончателната диагноза става възможна.
Макар и да не съществува лечение с точен прицел по отношение на ганата, много е важно да се започне, колкото е възможно по-рано, поддържащо терапевтично третиране, с надеждата, че имунната система на кучето, подпомогната от лекарствата, ще успее сама да превъзмогне инфекцията.
Прилагат се антибиотици (за да се попречи на вторичните бактериални инфекции), муколицити, очни капки и мазила, лекарства против повръщане и против диарията, рехидратиращи разтвори, приложени венозно или подкожно, противогъбични средства.
В последно време бе предложена употребата на интерферона, лекарство, което стимулира имунната система, макар и с противоречиви резултати.
При липсата на специфично лечение
за справяне със заболяването, от най-голямо значение е внимателната превенция, която може да бъде от хигиенно-санитарен тип и/или посредством ваксина.
В първия случай е много важно засегнатите от заболяването кучета да бъдат изолирани и да се попречи на контакта със здрави животни, като освен това се извърши щателна дезинфекция на помещенията и околната среда, както и спазване на карантинните норми.
Ваксинацията против гана
се извършва за пръв път при кученцата на 50-60 дневна възраст и предвижда поставянето на една или две инжекции, разсрочени на 15-30 дни една от друга.
За да се поддържа имунитета на подходящо защитно ниво, извънредно важно е, след приключване цикъла на основните ваксинации, поставянето на ваксината да се повтаря един път в годината, през целия живот на кучето.
