Диабет и слепота при кучето

 

 

Въпрос: Моето куче е на 5 години и от 1 година е диабетичка. Доскоро беше на инсулин и живееше добре, до деня в който трагично ослепя. Много объркана  през първите дни, тя трябваше отново да възстанови своите стари навици с помощта на кучето на съседите – един малък кокер спаньол. Всяка сутрин инжектирам инсулин на моята Фрида. Въпросът ми е дали няма друг медикамент, евентуално хомеопатичен, който би могъл да замести това лечение?

 

Различните видове захарен диабет при кучетата са част от пълния или частичен недостиг на инсулин. Този хормон, произвеждан от панкреаса при кучетата диабетици, е отсъстващ или присъстващ в нормално количество, но неактивен, което довежда до инсулинова резистенция (съпротива).

 

Принципът на лечението е да се достави на организма инсулина, който липсва. Много е важно инжектирането да се продължи според цикъла и дозата определени от лекаря.

 

Диабетът при кучето е труден за диагностициране ако ветеринарният лекар не може да ползва модерните техники на хуманната медицина. Още повече, че при женските  кучета нуждите от инсулин варират според цикличността  на разгонването.

 

Възможно е да има нужда да се направи съответен профил при ветеринаря за уточнения, но едно е много важно: не трябва да се импровизира без съвет на ветеринарния лекар.

 

В много от случаите за възстановяване е дабре да се направи  корекция на храненето, като се посъветвате със специалист, защото това е много важна част от лечението.

 

Кучето страда от диабетичен катаракт (перде на окото), част от едно натрупване на фруктоза и на субритол, в кристалина (лещата на окото). Тя е понесла трудно тази слепота в самото начало, защото тя  е била внезапна (в рамките на 48 часа). Но всеки, който се е сблъсквал с подобен проблем,  вероятно е установил, че животът на едно сляпо куче не се променя трагично и, с малко помощ, то може да живее един нормален и щастлив живот.

Това е едно послание към собствениците на други кучета с неизлечима слепота, за да не бързат да мислят за евтаназия и да се отказват от любимите си животни.

 

Животът продължава и не е толкова лош!