Витамин С като лекарство

 

Д-р Риодрън доказва, че вит. С става токсичен за раковите клетки даван интравенозно.

 

Има много написано и казано за използването на витамин С (аскорбинова киселина), в неговите различни форми, за терапия включително и на рак в алтернативната медицина. Неговата употреба при конвенционалното лечение на рак е обикновено игнорирана. Но благодарение на някои интересни проучвания, фокусът върху вит. С продължава да е жив сред научно изследователските общества.

 

 

 

*  Витамин С, даван през устата няма директен анти-раков ефект върху раковите клетки. Концентрацията в кръвта е твърде ниска при орално приложение.

 

* Витамин С е известен като анти-оксидант. Ако е в ниски дози анти-раковият ефект върху нуждаещите се от високи дози клетки ще бъде не на анти-оксидант, а на про-оксидант.

 

 

* Дозата, която е необходима – приблизително 1000 micromol/L на литър кръв инжективно. Това се базира на данни от успешно лечение на пациенти с рак в Канада

 

* При пациенти, намиращи са на края на лошия изход, когато обикновено се изписва морфин, документирано е, че комбинацията на инжективен и приеман едновременно през устата вит. С подобрява състоянието им – има много по-малко болка, по-малко изтощение, гадене и повръщане, апетитът им е задоволителен.

 

* Според някои статии, високите дози вит. С убиват раковите клетки при лимфома, рак на гърдите, на пикочния мехур, бъбреците и далака.

 

* Счита се, че ниските нива на вит.С, вземани през устата могат, поне теоретично, да намалят ефективността на химиотерапията.

 

* Витамин С може да увеличи вероятността за поява на някои уринарни камъни (калциум оксалатни), което означава, че не бива да бъде използван при пациенти с подобен проблем.

 

Действително спектърът  на използване на витамин С в медицината е много широк.

Доказано и документирано като най-доброто антивирусно средство известно досега, ако се използва в правилните дози, витамин С може да неутрализира и елиминира широк кръг от токсини.

 

Вече има много научни статии и доказателства на база на изследвания за положителния му ефект при борба с рака, но все пак малко лекари го използват при пациенти, поразени от рак.

 

Защо е така?

 

Едно от обясненията произлиза от факта, че аскорбиновата киселина е наречена витамин. Според определението за витамин, това са различни нямащи нищо общо помежду си органични субстанции, които се намират в малки количества в различни храни и които са необходими за нормалният метаболизъм на тялото.

И така, като витамин, аскорбиновата киселина в капсула от 60 млг е достатъчна, за да предотврати появата на скорбут, но като лекарство срещу рака и при токсикологични състояния – дозата е съвсем различна до хиляди милиграма, приложен интравенозно, а не през устата.

 

Д-р Ървинг Стоун е сред първи учени медици, който започва да мисли и пише за витамин С като за лекарство с ясното съзнание, че битката да се промени начина на мислене в медицината по отношение на вит С ще бъде трудна. Докато повечето лекари приемат, че скорбутът е болест на дефицит на вит. С, малко все пак правят скок в мисленето си да използват високи дози интравенозно като начин за влияние върху раковите клетки. Изследванията показват, че нивото на витамин С при пациенти с рак е твърде ниско.

 

Д-р Хъг Риордън (Dr. Hugh Riordan) е учен, който вярва в силата на научните изследвания над догмите. Той основава Център за изследване на влиянието на Вит. С и редовно проверява нивата на вит С в плазмата на хронично болни пациенти. Той открива, че тези пациенти са с постоянно ниско ниво на вит С в плазмата на техните клетки. Твърде „интересен” факт е, че при раково болни пациенти той наблюдава много ниско ниво на резерви на вит. С. Раковите клетки активно дърпат вит. С по начин, че тотално изчерпват резервите на организма.

 

Как стоят нещата при животните?

 

Изследванията са основно назначавани от онколозите за оценка на техните засегнати от рак пациенти – дали има метастази – т.е. разпространение по останалите органи. В огромното си мнозинство при животните витамин С се синтезира от глюкозата само в четири метаболични стъпки. Оттук молекулярната форма на вит.С е забележително подобна на тази на глюкозата.

 

Раковите клетки активират транспортирането на вит. С в себе си, защото те бъркат това с глюкоза. Друго приемливо обяснение е, че те използват вит. С като антиоксидант. Независимо от това, вит. С се акумулира в раковите клетки И когато се акумулира по-голямо количество вит С в раковите клетки, то бива съответно абсорбирано и по-голямо количество. В тази необикновена концентрация вит. С ще започне да се сдържи като про- оксидант като си взаимодейства с междуклетъчните мед и желязо. Това химично взаимодействие произвежда малко количество хидрогенен пероксид.

Д-р Риодрън доказва, че вит. С става токсичен за раковите клетки даван интравенозно.

 

 

Тук вече навлизаме в дебри, непознати за нас, но имате начална точка за размисъл, да четете, да се интересувате, да питате. За всичко това вие трябва да говорите с вашият ветеринарен лекар, защото вие сте приятелят и адвокатът на вашето куче! И дори положението да не е драматично, винаги има възможност качеството на живот и вашето приятелство да се подобри.