от Иван Бъчваров
….И там където липсват свидетелства, историкът се спира на народните предания и легенди. Разбира се, в тях много събития са описани в легендарна светлина. Независимо от това, те отразяват в основата си историческата действителност и могат да бъдат използвани като ценен извор.
Или както казваше покойния учен проф. Ал. Фол „Във всяка легенда има зрънце истина”
на сн. Ари, изпр. Радостина Манчева
Траен спомен се е запазил в съзнанието на народа за храбрия родопски защитник Гордьовойвода, който през 1373-5 година се е сражавал с османските нашественици в планинските краища на Девинско.
Той е защитавал укреплението „Граде”, което според преданието се е състояло от две оградни стени: вътрешна каменна, с бойници (мазгали), и външна дървена, сключена като мандра. Във вътрешната ограда били настанени въоръжените борци, а в междините на двете огради били затворени няколко десетки големи и рунтави овчарски кучета.
Защитниците като разбрали, че по-дълго време не могат да се държат, една нощ отворили вратите на дървената ограда и насъскали кучетата против обсадителите. Последните се смутили, объркали и за да се защитят от кучетата, които се нахвърлили на тях, се разбягали надалеч от укреплението. Това предание, запазило се до наши дни, е предадено от В. Герзилова, ето цитат от него:
„…Обърна се Гордю, отвори портана на кальона. Юрнаха се цяла сюрия рунтави овчарски кучета, гулеми кату волькове, знаят болката на людете, познали душманина. Рамжот и са форлет, давят, коцат меса,форкат чалми и фесове. Уплашиха се османлиите, удриха да бягат. „Вай аллах, вай волькове ще ни изядот”.
По-късно тази легенда е получила литературна обработка, която също частично ще цитираме:
„Крепостта на войводата Гордю не се предаваше. Яростният отпор продължаваше. На четиринадесетата нощ стана чудото. В тъмната полунощ, когато турските стрелци от вдигнатите подвижни дървени кули прехвърляха запалени стрели да всеят суматоха у борците на крепостта, войводата Гордю извика стотника и му рече:
– Пуснете вълкодавите!…
В тъмнината крепостната врата се отвори. Триста едри овчарски вълкодава, разярени, с бесен лай и вой се впуснаха върху налитащите низами от турските табори. Настана страшно зрелище. Зверове и хора се вкопчиха в неравна яростна борба. Овчарските кучета скачаха и се мятаха върху низамите, събаряха ги изневиделица на каменистата земя късаха и ръфаха месата им. Ръмжаха, виеха като срещу вълча глутница и се давеха с тях… Изумени от неочакваното нападение на овчарските вълкодави, подплашените низами хукнаха да бягат през глава.
– Вай анаджим! Вай Аллах…”
Дори само за това, че нашето овчарско куче е бранило българската свобода от турския ятаган, без другите археологически и писмени исторически сведения ние му дължим името Българско овчарско куче.
Още статии по темата Българско овчарско куче можете да прочетете Тук
