Бедрената дисплазия е най-общо срещаното заболяване на задните крайници на кучетата. Рисковата група са кучетата от едри породи, като основно тук се включват Сен бернар, Нюфаундленд, Ротвайлер, Булмастиф, Немски дог, Голден Ретривър, Немско овчарско куче и други.
По-дребните породи също биват засегнати, но при тях симптомите са много по-леки. Съгласно статистиката на Ортопедичната Фондация за животни (OFA), рискът от хип (бедрена) дисплазия при повечето от едрите породи през последните 25 години: регистрирани са между 20 и 40% на случаи при изследваните кучета.
Хип дисплазията е генетично предавана болест.
При кучета с дисплазия главата на фемура приляга свободно в недобре развитата плитка вдлъбнатина на тазовата кост. Ставната нестабилност се среща в случаите на забавяне на мускулното развитие, което не успява да догони скелетния растеж.
Когато тежестта на собственото теглото превишава силовите граници на поддържащата съединителна тъкан и мускулите, връзките стават разхлабени и нестабилни.
Това позволява свободното движение на феморалната глава в тазовото легенче, което допринася за износването и скъсването на връзката. Хип дисплазията показва прогресивно нарастване в мястото на свързване и мястото на износване.
При кучета с нормални стави се забелязва, че феморалната главичка е плътно прилепнала в добре оформеното гнездо.
В средната фаза свободната връзка е частична – фемурът е отчасти извън гнездото и е леко плоско.
Тежка дисплазия с дегенеративен артрит – показва двустранна сублуксация с издаден шип на феморалната главичка и ръба на гнездото.
Внимание!
Храненето с високо калорична диета по време на растежа на кученцето може да обостри предразположението към бедрена диплазия. Бързото натрупване на килограми създава голямо напрежение върху ставите на бедрата. Бидейки по-тежко, кучето става застрашено както от развитието на бедрена дисплазия, така и други костни проблеми.
Внимание!
Фактор, който може да доведе до симптоми на хип-дисплазия са неподходящите упражнения през периода на бързия растеж на костите, което за представителите на едрите породи ще рече възрастта на до 1 година.
Младите кучета би трябвало да бъдат възпирани да скачат от високо както и на високо, когато задните им крайници поемат цялата тежест. Дори и толкова невинното на пръв поглед изправяне на задните крайници до прозореца, когато те се стремят да видят нещата навън не е добре за тях.
Кучетата с хип дисплазия се раждат с бедрени връзки, които изглеждат абсолютно нормални, но които в последствие развиват структурни промени. Те започват обикновено на възраст от 4 до 12 месеца.
Засегнатите кученца може да имат болки в ставите, да се движат куцукайки или с люлееща се походка, със заешки подскоци когато тичат или изпитвайки трудност в задната част когато стават. Натискът върху бедрото може да причини спускане надолу на таза.
Кученцата, които имат това заболяване не могат да заема позиция на задните крайници приклякване (жабешка стойка ) без да усещат болка.
Рентгеновата снимка
на бедрото и бедреното легенче е единственият начин да се установи дали кучето има бедрена дисплазия. Добрата снимка изисква абсолютно неподвижно положение или, ако не сте в състояние да задържите кучето в такова положение – анестезия.
