Англо-френски гончета

Тази порода идва до нас от времето, когато ловът е бил начин на прехрана, а не „спорт“.

Страна на произхода: Франция

Оригинално име: Chien Anglo-Francais

Тези кучета са резултат на кръстоска между английски и френски гончета.

Най-вероятно първата кръстоска се е случила през 16-ти век. През късния 19-ти век ловците високо оценяват това всестранно куче като мулти функционално за лов на елени, мечки и лисици независимо от терена.

Английско-френското гонче идва при нас с различни вариации от размери и оцветки, основани на породите, използвани в тяхното създаване и развитие:

– Голямото англо-френско гонче, произлизащо главно от Поатевин и кръстоски между Гаскон Сенжоа и Фоксхаунд.

– Голямо англо-френско трицветно, вариация с повече английска кръв

– Голямо англо-френско бяло-оранжево (днес много рядко), продукт от кръстоската между Били и Фоксхаунд

– Голямо англо-френско бяло-черно гонче, произхождащо от Гаскон Сентжоа

– Малко англо-френско гонче – развито неотдавна като кръстоска на Хариер с Поатевин, Порселен,

– Малко гасконско сентжоа и Малко синьо гонче от Гаскон.

Последното е било официално разпознато като Малко дивечово англо-френско гонче през 1978 година.

Днес, англо-френското гонче се използва в много големи ловджийски глутници. Независимо от оцветката Големите имат общи характеристики.

И всъщност наименованието „Голям“ обозначава не само размера, а най-вече за какъв лов се използва – за едър или дребен дивеч.

Общ вид

Солидно, много мускулесто, яко, здраво, изпълнено с достойнство, със здрава структура, леки движения. Малкото англо-френско гонче – солиден строеж, не е тежко, гладка козина без бръчки.

Характер, специални умения и тренинг

Едни от най-добрите и внушителни ловни породи са били използвани за получаването на тези вариетети. Имат изключително благородно излъчване, което не хармонира с нрава им на ловци момента, в който преследват и убиват жертвата си .

Английската кръв е дала силната физика, костната структура и сила, мощ и енергия, докато френската кръв му е дала остро обоняние и пронизителен глас.

Твърдо, здраво, внимателно, смело и отстояващо себе си, това гонче обожава лова. То ловува едър и дребен дивеч. Нуждае се от обучение с търпение и постоянство.

Големите гончета се използват за вид лов наречен „Chasse-a-Courre“, което ще рече, че глутницата преследва плячката и я убива. Другият вид лов се нарича „Chasse-a-tir“, при който едно гонче, няколко или цялата глутница гони дивеча срещу пушките. Тази форма се използва главно за лов на диво прасе и зайци.

Грижи

Не е създадено за живот в града. Отглежда се в глутница и има нужда от много пространство и упражнения. Практически никой не го отглежда като домашен любимец и е рядкост да се види извън местата, където се държат кучетата за лов. Козината се изчетква редовно, трябва по-често да се преглеждат ушите, които са големи, висящи и могат да развият инфекции. Всички вариетети имат мека козина

Общ вид

Глава: малко по-къса при Голямото гонче, по-удължена при Малкото. Черепът е широк, плосък. Незначителна тилна издатина. Ясно изразен стоп. Носната тръба е приблизително толкова дълга колкото е черепът.

Очи: големи, тъмно кафяви на цвят. Уши: поставени са по-ниско от нивото на очите. При малкото са поставени по-високо, гладки, леко сгънати към върха си.

Тяло: балансирано и добре пропорционирано. Здрав врат, с леки дипли по кожата при голямото гонче, широк и добре спусна гръден кош. Извити ребра. Къса и широка задница, здрав и прав гръб. По-скоро дълъг и наклонен круп.

Крайници: здрави, мускулести, със здрави кости. Сравнително кръгли лапи с дебели пръсти.

Опашка: дебела в основата си, сравнително дълга, добре покрита с козина. Козина: добре прилепнала по тялото. Косъмът е гъст, мек и гъст при малкото гонче.

Оцветяване: Черно и бяло – голяма мантия, черни спотове с различни размери, понякога със черни или стоманено сиви петна (или черни петна само по краката).

Бледи спотове над очите, по светли от маркингите по бузите, под очите и ушите и под опашката.Бяло и оранжево – бяло-лимонено или бяло и сравнително светло оранжево.

Трикольор – обикновено с бяла мантия или спотове с вариращи размери. Плътен или бакърен, но не опушен цвят. Смесената вълче сива козина не е недостатък.

Размери: Големи англо-френски – 60 до 70 см. Малко англо- френско гонче – 48 до 56 см. Тегло: Големи англо-френски – 30 до 35 кг. Малко англо- френско гонче – приблизително 25 кг.

 

Радостина Тонева

Създател и главен редактор на списание Моят Приятел Кучето от 1993, понастоящем превърнало се във Уебсайт Моят Приятел Кучето. Учредител на клуб Дого Аржентино - България.

Виж Още