Породи – Американски булдог

Идеалното куче

Социализирайте го и няма да намерите по-добро от него

 

 Монография

Американски булдог

За него няма невъзможни неща

В зората на XVI век конквистадорите, придружени от своите молосоидни кучета, тъпчеха земята на Америка с единствена цел – колонизация на нови територии за кралство Испания.

Военните кучета бяха описани като притежаващи силата на 10 войника и яростта на 100 войника.

Войната налага загуби в редиците на завоевателите, убивани с хиляди от ацтеките.

Един век по-късно поданиците на английската корона акустират на северните рифове на Новия континент. Те водят със себе си кучета, които наричат мастифи, което в превод означава “голям”, могъщ като булдог, в миналото наричани бандог. Първото сведение за използване на  термина “бул дог” е намерено в една кореспонденция от 1631 година между един английски заселник и негов съотечественик. Последният при едно пътуване до Испания бива уведомен от своя приятел, че може да му осигури един добър мастиф и два хубави булдога, с цел да ги използва в битки срещу бикове, силно разпространено зрелище по това време на Полуострова. Може да се приеме, че сър Ийтън Престиуич пръв прави разлика между двата типа кучета. Започва да се говори за тип, преди да се спомене “порода”, когато става дума да се обрисува булдога. Това е така, защото кучето е плод на селекция.

 

       По примера на своите латински братовчеди, потомците на старите Pugnaces Britanniae, силни, атлетични и твърди, те бяха разселени, за да вземат участие в колонизацията, планирана от Британия през 1620 година. Подготвени за борба срещу “диваците” и враждебно настроените, племена кучетата предлагат една ефективна помощ. По-късно емигрантите намериха основното си удоволствие в жестоките битки между животни, без да ги е грижа за страданията, понасяни от “актьорите” в този кървав спектакъл. В края на XVII век градовете на Новата земя се прославят като мястоЫ където тези “забавления” са основно занимание за мнозинството. Жител на Бруклин пише статия в местен вестник за ужаса на една битка, на която той е бил свидетел:”Събота, когато се разхождах, забелязах едно оградено място, доста високо, където се бяха събрали много хора. Чувайки, че става дума за битка на кучета с бикове, любопитството ме отведе и мен там като зрител. Когато влязох вътре бях учуден да видя около 2000 души. Тогава на арената се появи един див бик. Нещастното животно носеше дълбоки рани, ушите му бяха разкъсани и главата му жестоко деформирана. Две кръвожадни кучета бяха буквално хвърлени върху нещастната жертва и я атакуваха с невероятна жестокост. Те започнаха да гризат парчета месо от бутовете, от гърдите на нещастника, докато всичко се окъпа в кръв…Бях ужасен и възмутен!”

 
 

Тези кучета са били основно в услуга на месарите и фермерите, доблестни и сериозни помощници, много старателни и изпълнителни, пазачи на стада и собственост. От помощник в стопанството, кучето е селектирано за битки с хищници. Кучето, помощник и приятел на човека, е превърнато от същия този човек в машина за убиване, понякога печелещо, но и често губещо. Отива и на панаира. И там една мечка, например, изтърбушва 5 или 6 животни, преди да бъде убита. Спасилите се от гибел при тези кланета се използвали после за ръзвъждане на нови генерации гладиатори.

Селекцията се разделя на два клона според комерсиализацията – единият ще живее още дълго – кучето за битки, въпреки че другият ще го превъзхожда с много полезни функции освен лова и охраната.

 

Фермерите от Юга на САЩ, в селските райони са имали небходимост от един полифункционален булдог, който да може да покровителства техните плантации и добитъка им от хищници и крадци и който е добър ловец на диви свине, да е способен да проследява дивеча в продължение на дълги часове, пресичайки мочурища, догато го изтощи и убие накрая.

Цветът е преобладаващо бял, за да облекчи следенето му в сенчестите места и за да не бъде сбъркан с дивеча, който то преследва. Това е част от описанието на още едно южноамериканско куче – дого аржентино.

Всеки южняк, собственик на земя, притежава собствен развъдник. Използвани са различни имена за породата в зависимост от мястото на отглеждане или от работата, за която е предназначен.: Old english white, Swamp bull dog (работещ в мочурище булдог), Backwood 

През XIX век развитието на американския бял булдог запада, като се ограничава само в отделни стопанства. Явяват се двама ентусиасти, които го възраждат под името американски булдог. Този на Джонсън е хипертипа – направен за сила: скелетът е тежък, колосална мускулна маса, масивна глава, къса муцуна, увиснали бърни и обратна захапка. Това е един истински цербер, когото нищо и най-вече никой не може да уплаши. Предпочитаната му област е пазене и теглене, изпитание за вдитане на тежести (повече от 100 кг), но неговата функция на чист молос му отнема всички спортни активи.bull dog, Old counjtry white.

Американски булдог

Булдогът на Алън Скот, напротив, притежава качества, свързани най-вече с издържливостта и бързината на Old working bull dog, с тегло не по-голямо от 45 кг., физиката е стройна, тялото по-удължено, гъвкаво и мускулесто. Комплексен атлет, той е много подходящ за аджилити и шутцхунд, и едновременно с това е пръвъзходен ловец. Темпераментът му е по-уравновесен от този на булдога на Джонсън и се адаптира много добре към живота на фамилията в градски условия. През 1980 г. Кил Саймс стига първи до идеята да обедини двете разновидности с надеждата да произведе едно куче, имащо силата на Джонсън-булдога и атлетичните качества на Скот-булдога. Той постига това съвсем лесно и прави “промоция” на новия американски булдог под афикса на Suregrip Kennel.

По-късно развъдчиците се обединяват и достигат до една грандиозна популация на американски

 булдог, превърнала се в мания, която рискува да превърне породата в масова продукция, при хазартни условия на развъждане. Това нанася вреди както на здравето – започва да се шири дисплазия, така и на темперамента – кучетата стават твърде агресивни. Накрая пионерите на породата обединяват усилия, но вече получили наказание за безотговорността си и след като виждат дегенерацията и обедняването на генетичните качества. Успяват да достигнат запазване и консервация на свойствените качества на АБ като създават за целта Working Amerikan Bull DOG Association (WABA). Това е национална организация, представляваща булдог-обединенията, която прегрупира същността на качествата на животните. Въведен е тест за истинските способности на животното, поведение и устройство, едно изпитание, което обхваща 4 фази:

1. тест за смелост и защита на господаря

2. тест за характер и послушание

3. изследване за тазобедрена дисплазия

4. екстериорна оценка

При преглед на условията на развъдника се подписва документ за право на развъждане. Всеки клуб от WABA е задължен да издава родословия и да организира из цялата страна шоу за красота и конкурса за теглене на тежести Weight pulling.

 Първата организация на американски булдог, записана в регистрите е Animal Research Foundacion (ARF), която удовлетворява желанието на Джонсън още през 1971 г. за обединяване. Десет години по-късно се създава обединената Amerikan Bull Dfg Associasion (ABA). От 1990 година UKС отваря своя книга за произхода, която има изключително значение за породата. Европа също има свои клубове, основно в Германия, Англия, Белгия и Холандия, където има сериозен брой животни. Като пример ABAD (немския клуб) има над 400 члена. Съществува тендевция тези клубове да прерастнат в Европейска асоциация, създадена от делегати от всяка страна, с клубове и филиали по градове, според разпространението на породата.

Очаквайте продължение в следващата ни статия Социален живот и възпитание.